rumbic
279 резултата
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
  159  10  20 
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
  150  16 
Изпълнение: rumbic /Руми/
  300  12  28 
Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
  163  10  19 
Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка ...
  226  11  23 
Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел, ...
  75 
Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...
  94 
От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...
  87 
Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, н ...
  167  14 
Забърза се човекът. Закъде ли!
Надбягваше се с всички ветрове,
препъваше се в дните посивели
и търсеше все нови светове.
Забравил, че животът му е кратък, ...
  372  10  15 
Пак към Теб се обръщам, о, Боже,
със смирена и тиха молба,
няма друг, просто никой не може
да раздава тъй щедро блага.
Днес те моля за мир на земята! ...
  120 
На пръсти влизам в тази малка стая,
в прозорчето наднича светлина,
обхождам всичко с поглед и мечтая
да видя теб, прекрасна и добра.
Макар, че знам, отдавна тук те няма, ...
  166  13  16 
И пак е ден, но някак по-различен,
затваря се след мен една врата,
до вчера там надничаше момиче
а днес се е превърнало в жена.
Дали съм аз, но вече по-различна, ...
  162  12 
Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...
  158  10 
Беше студена и мъглива утрин. Както всеки ден, и днес дядо Йордан стана рано и пое по стария черен път, отправяйки се право към селското гробище. Баба Мария, неговата единствена и най-любима жена бе погребана там, а на него все още му беше трудно да си представи живота без нея. Отиваше на гроба и ся ...
  174  12 
Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!” ...
  268  11  23 
На бедняка му дайте надежда,
блага дума, хляб и вода,
той не носи скъпа одежда,
няма вила нито кола.
Но не знае какво е просѝя, ...
  401  10  20 
Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...
  208  18 
Във ъгъла на тъмното мазе,
търкаляше се стар фенер прашлясал,
изглежда бе отдавна демоде,
а с времето, олющен и ръждясал.
Във къщата на горния етаж, ...
  232  11  19 
Имената често представляват трудност при изговаряне, особено за хората от различните националности, такъв е и моят случай. Името ми се оказа камък, в който белгийците се препъват. Ако питате мен, Румяна си е едно простичко и лесно за произнасяне име, но ако поискате белгиец да го изговори, това вече ...
  175  17 
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!
Да беше облак, щях да се покрия ...
  230  12  11 
Какво като отново е октомври,
нали със теб обичаме дъжда,
живеем само с хубавите спомени
за времето, родило любовта!
Ще има студ. Ще бъде дълга зима, ...
  187  14 
Без теб ще опустее моят свят,
без твоите слова ще оглушея,
ще търся обич, сякаш прося хляб
и сили ще ми трябват да живея!
Ще бъда като малкото дете ...
  238  22  21 
Семейният автомобил бе подреден и подготвен за път. Цвети пренесе в него цялата изрядност на която бе способна, даде няколко последни наставления на своите хора и в ранната утрин потеглиха към Калотина. Ако всичко беше наред, трябваше да пристигнат на контролно пропусквателния пункт след около два ч ...
  240  11 
Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: ...
  166 
В очите ми надникна светъл лъч,
Септември се усмихна на вратата,
един красив, добре облечен мъж
с костюм от тишина и чисто злато.
Разказа колко дълго е вървял, ...
  237  13  17 
Ако днес си нахранил бездомен
или просто подал си ръка,
твоят принос пред Бог е огромен,
не очаквай поклон от света!
И какво, че е гневна тълпата, ...
  166  10  10 
Не разпитвай защо съм такава!
Често плача и често мълча.
Тук обичам сама да оставам –
малък храм съградих от тъга.
Аз от никого милост не прося, ...
  942  17  18 
Уж нямаше да плача, но сега,
когато всичко родно ме обгръща,
една сълза отрони се сама!
Съзирам малка, стара селска къща!
Стените ѝ, измазани със кал, ...
  1078  18  22 
  282  20 
Нямам много неща за раздаване,
само гост съм на тази земя,
но след себе си нещо оставяме,
ето, давам ти късче душа.
Ти не казвай на никого, чуваш ли! ...
  242  15  20 
Дали си чувал, що е то обичане,
не днешното, пришито със конци,
обичане, което е в душите ни,
смирено там живее и мълчи!
Усещал ли си някога, че вярваш ...
  279  11  18 
Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от мно ...
  186  17 
Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...
  227  15 
Дълъг път извървях отдалече,
търся само подслон за нощта,
ще отдъхна, но без да ти преча
и ще тръгна преди утринта.
Хляб си нося, трапеза не слагай, ...
  291  17  18 
Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...
  467  32 
Нагледах се на лъскави витрини,
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна! ...
  407  21  31 
Вече цял месец жителите на село Бо́жи дар очакваха да завали, черни облаци бяха надвиснали! Задушно и тягостно бе, но дъжд нямаше! Никой не се наемаше да отговори на въпроса, защо селото се казва така, дори и кмета, бай Кольо, нямаше логично обяснение. Беше почти безлюдно, хората масово се изселваха ...
  285  11  21 
Заслушах се във песента на птица,
запитах се: „Какво си има тя!”
Едно небе, което да обича
и само чифт тъй мънички крила!
Замислих се: „Какво е днес човека!” ...
  247  13  23 
Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...
  264  19 
Предложения
: ??:??