Моята земна, неземна любов
Моята земна, неземна любов
не прилича на другите
тя е кладенец нощен,
влага, порив и зов ,
ароматен извор
извиращ от недрата ми,
дивите..
Тя е нежно дихание
пламък изгарящ,
тих ветрец и въздишка,
тя е скрито съкровище,
необятно поле,
морски бриз …
Нощен прилив от лава,
и тръпнещо дишане…
на незнайно чудовище,
скрито в дебрите
на тайното ми желание
за още и още, и още…
Моята неземна, земна любов
толкова истинска
толкова предана,
безпощадно раздаваща себе си
скрита в мен, скрита в теб,
земна, неземна
като душите ни...
Виж брега и стаената прелест
на деня недогарящ
приеми ме,
тиха есенна горест ти нося
ласка на лист от маслината стара
приведена мъдро в края на двора ти!
Приласкай ме, Море,
дивна песен след мене остава
безпощадно раздираща бездна,
от която буен, слънчев поток от искри
през смълчания свят преминава…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Димитрова Всички права запазени
