В живота няма време за сълзи,
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка,
всеки ден прорязва рана дълбока.
Нощите са мрачни и задушни -
убежище на души грешни.
И надеждата умира вече -
угасва с последното сърце.
Няма вече рай, ни слънчеви лъчи -
само свърталище на демони зли...
© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени