Мрачни небеса - /dark poetry/
Не ме кани във твоя розов свят,
преливащ от любов и птичи песни,
че водя цяла армия със мене,
от черна пустота и вълци бесни.
Където минем живо не остава,
изгниват за секунди и тревите.
Не ме кани, сърце недей да даваш,
на призраците в мене страховити.
Че нищо свято няма да остане,
през тебе ако вихърът ми мине.
Върви, момиче мило, тук е страшно.
Край мене ще погаснеш и изстинеш.
Любов раздавай дето я очакват,
усмихвай се щастливо, песни пей.
За всеки пътник има гара с влакове,
но мен да пуснеш в твоя свят - не смей!
Аз нося тежки, мрачни небеса,
и армия от черни отмъщения.
Че тръгнал съм към сетната война.
Към най-смразяващото представление.
Изплашена, на място ще се спреш.
Сърцето ти ще трепне. Нещо става!
Усещаш по студа че покрай теб,
със мрачната си армия минавам.
Във битката аз може да погина,
преди кралицата им да открия.
Спасих те, за да мога с твойто име
и мъртъв да съм, пак да я убия.
Сега се скрий във цветната си къща,
и нека те запомня лъчезарна.
Край теб ще мина без да се обръщам.
Не ме съди! Бъди ми благодарна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
