29.08.2009 г., 0:46

Мразя

758 0 7

 

Най-силно чувство било да обичаш.

Аз пък мога по-силно да мразя.

Да мразя съдбата си проклета и мръсна.

Да мразя живота си - един пълен провал.

 

Обичам сълзите, но мразя  да плача.

Сърцето ми капка вода е сега.

Ту се разтапя, ту замразява.

Понякога даже изобщо го няма.

 

Мразя ви всички! Мразя и себе си,

че съм ненужна на никой! Безсмислена!

Мразя лицето си! Мразя очите си!

Защо изобщо съм се родила?!

 

Ще изтрия усмивката на лицето фалшива.

Ще се скрия от хорската светлина.

Ще запазя само сълзите си нежни.

Те ми носят топлина...

 

... и самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самото чувство "да мразиш" винаги ти вдъхва някакво странно усещане на задоволство...Определено е доста силно и завладяващо.
  • "Ще изтрия усмивката на лицето фалшива."...това ми хареса,не се усмихвай на сила.Научи се да се усмихваш истински на пук на болката 6 от мен и поздрави!
  • Мразещите хора никога не си признават.
  • Понякога омразата е най-голямата любов... Силно. Хареса ми!
  • Душата ти е дълбоко наранена,но не бива да се отдаваш на мрачниге
    мисли! Воювай със незгодите и обичай, вместо да мразиш.
    Повярвай в доброто и се бори за себе си! Бъди щастлива!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....