Мразя тишината на врабците,
сгушени под зимната ми стряха,
както и сълзите във очите,
дето като врани ме кълваха.
Мразя, сам когато си говоря,
мълчаливо ехо да отвръща,
а мечтите - празни коридори,
като октопод да ме прегръщат.
Мразя и беззъбите недели,
скрили се от шумно ежедневие
и да чакам лястовици бели,
смисъл за душевно изцеление. ...