Мразя те
Мразя те
Мразя те, когато говориш. Мразя те, когато ми мълчиш.
Мразя те, когато ме гледаш и те мразя дори когато спиш.
Мразя сърцето си проклето, че ме кара да простя непростимите ти грешки.
Мразя те, защото ме боли от таз раздяла, а ти усмихнат си отиваш.
Мразя те, защото все по-силно те желая и сърцето ми се пръска от възбуда, срещне ли се с твоите очи.
И най-много те мразя, че без теб не мога аз да живея и никога не ще мога да спра да те обичам!
Мразя те, когато говориш. Мразя те, когато ми мълчиш.
Мразя те, когато ме гледаш и те мразя дори когато спиш.
Мразя сърцето си проклето, че ме кара да простя непростимите ти грешки.
Мразя те, защото ме боли от таз раздяла, а ти усмихнат си отиваш.
Мразя те, защото все по-силно те желая и сърцето ми се пръска от възбуда, срещне ли се с твоите очи.
И най-много те мразя, че без теб не мога аз да живея и никога не ще мога да спра да те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Димитрова Всички права запазени
