Мразя те!
Не мога да те гледам,
честно... признавам.
Ти ми я взе,
от ръцете ми отне
мойто мъничко дете!
Обичам я!
Сънувам я!
...
Умри!
Нещастен бъди..
...
Устните бяха за мен,
очите бяха за мен
и вярвай, че всеки ден
съм мислил за това,
мислил съм за любовта!
А ти, Мила,
вярваш ли на целувките,
вярваш ли на усмивките,
вярваш ли му на устните,
щом ти казват: "Обичам те!"?
Вярваш
и признаваш,
че Никой съм аз...
Изгорях от страст.
От омраза,
от тази черна проказа...
Любовта!
...
Налитам ти... приятелю -
мой най-верни предателю!
Звяр съм!
Ад съм.
Знам... не заслужавам,
но се надявам.
Да умреш някой ден
и Тя да се сети за мен!
...
Да мреш - ти и твойта любов,
дето очерни целия мой живот!
...
Мразя те!
Крещя, без глас оставам!
Мразя те!
От теб се ужасявам.
Открадна я.
Залюби я.
Приятелю... как да ви гледам,
щом ви сънувам,
че ръце в ръце,
че лице в лице,
че тяло в тяло
сякаш сте цяло...
Прегръдки...
Целувки...
Усмивки... и
... една дума за цял живот,
най-омразната дума - ЛЮБОВ!
© Никой Всички права запазени