Мразя те!
Мразя те, че ме остави така сама
и само за един миг всичко наше пропиля!
Мразя те, че за теб все още имам сълзи,
че не спира да ме боли!
Мразя те, че не искаш да си с мен,
че на вечна нощ осъди моя ден!
Мразя те, че си така съвършен
и милиард пъти по-добър от мен!
Мразя да вярвам в това,
дори и всички да казват, че не е истина!
Мразя те, че моя ум обсебваш непрестанно,
и твоят призрак е около мене постоянно!
Мразя те, когато ме гледаш с безчувствени очи
и с поглед в сърцето оставяш болезнени следи!
Мразя те, задето всичко между нас е само спомен остарял
и сякаш за мен часовникът е спрял!
Мразя те, задето ми отнемаш всички сили,
сякаш пиявици кръвта са ми изпили!
И не мога да помръдна, да дишам, да живея,
ако не те чувам, не те виждам,
ако за тебе не копнея!
Мразя те, защото да те оставя не зная как
и продължавам да те искам
пак, и пак, и пак...
И мразя себе си за това,
че не мога тебе да намразя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
Любовта ще спаси света.....Поздрав за стиха!
