Мусаката на Мама
МУСАКАТА НА МАМА
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака.
Наряза ситно пресните картофки.
И лучеца в каймата надребни.
А аз я гледах някак – философски! –
не бях ял мусака от много дни.
А тя накълца ситно склида чесън,
не помня точно – може би и две.
И аз стърчах, над фурната надвесен,
не час и два! – навярно векове.
Накрая ръсна стиска пресен джоджен.
Притури щедро стиска чер пипер.
И Раят стана истински възможен! –
със винцето – от нейния килер.
А Мама ме погледна – тъй благата,
че рекох си – с препълнени уста
да слави Бог на Мама мусаката! –
най-хубавата мусака в света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
