emo2 (Емил Стоянов)
236 750
16.10.2022 г., 15:21 ч.

Мушица 

  Поезия
534 3 3

МУШИЦА

 

Аз дишам с пълни дробове!

Далече е града, далече!

И виждам как едно дете

за пръв път вижда буболече.

Открива свят, открива дом

и може би, като порасне,

ще дойде тук да види мен,

преди свещта ми да угасне.

 

Дали това, че съм високо

или градът очите ми е стискал,

но днес небето синеоко

ме кара цял да се разлистя!

И чувам как край мене пеят

тревите. Колко е красиво!

Една мушица ме помоли

за милост - да не я убивам!

Разстворих дланите си груби

и в миг видях, че те са светли!

Мушицата за благодарност

остави слънце в мойте шепи!

 

Емил Стоянов

хижа "Копривките"

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво
  • "Дали това, че съм високо или градът очите ми е стискал,
    но днес небето синеоко до дъното душата ми разлисти" но твоят вариант звучи по мъжки казано... хареса ми и подаръка от мушицата
  • "Дали това, че съм високо
    или градът очите ми е стискал,
    но днес небето синеоко
    ме кара цял да се разлистя!"
    Чудесно си описал усещането сред Природата.
    Поздрави! Успех!
Предложения
: ??:??