Мушица
МУШИЦА
Аз дишам с пълни дробове!
Далече е града, далече!
И виждам как едно дете
за пръв път вижда буболече.
Открива свят, открива дом
и може би, като порасне,
ще дойде тук да види мен,
преди свещта ми да угасне.
Дали това, че съм високо
или градът очите ми е стискал,
но днес небето синеоко
ме кара цял да се разлистя!
И чувам как край мене пеят
тревите. Колко е красиво!
Една мушица ме помоли
за милост - да не я убивам!
Разстворих дланите си груби
и в миг видях, че те са светли!
Мушицата за благодарност
остави слънце в мойте шепи!
Емил Стоянов
хижа "Копривките"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
