12.03.2010 г., 11:10

Мушкато

677 0 8

Цвете красиво с мъдрост вековна

за оцеляване, сила - руна съдбовна,

носещо хубост на бедни и слаби,

красяло и богаташки високи огради.

 

От бяло, розово, до лила и червено,

цветето чудно, в саксия засмено,

не плаши се от бури страховити,

нито от зими студени в душите ни свити.

 

Спомня ми топлина на къща и стряха,

на игрите детски, дето замряха,

на малките улички с калдъръм покрити

и дворове китни с лозници обвити...

 

Цветето гледам и мисли неволно

ме връщат отново към детството волно,

към спомени мили, изчезнали в мрака,

към всичко, дето отмина и... миг не почака!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, че си се сетила за това мило цвете и за всичко, свързано с него - спомени мили, тъга и светлина, която осветява пътя ни напред!
  • Поздрав, Ники! Само истинска българка може да напише топъл стих- възхвала за скромното,но красиво и свързано с бита на народа ни цвете.
  • Приятели-Ив,Ангеле,Марианка,Селвер,Любо,Водолейче,Борис, благодаря, че се отбихте до оградата с мушкатото и харесахте цветовете му.
  • Благодаря ти от името на всички мушката, за този разцъфнал химн- възхвала на ароматната флора и народния бит!!!
  • Хубаво е детството и още по-хубаво е,че има неща, които ни напомнят ...
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....