12.03.2010 г., 11:10

Мушкато

673 0 8

Цвете красиво с мъдрост вековна

за оцеляване, сила - руна съдбовна,

носещо хубост на бедни и слаби,

красяло и богаташки високи огради.

 

От бяло, розово, до лила и червено,

цветето чудно, в саксия засмено,

не плаши се от бури страховити,

нито от зими студени в душите ни свити.

 

Спомня ми топлина на къща и стряха,

на игрите детски, дето замряха,

на малките улички с калдъръм покрити

и дворове китни с лозници обвити...

 

Цветето гледам и мисли неволно

ме връщат отново към детството волно,

към спомени мили, изчезнали в мрака,

към всичко, дето отмина и... миг не почака!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, че си се сетила за това мило цвете и за всичко, свързано с него - спомени мили, тъга и светлина, която осветява пътя ни напред!
  • Поздрав, Ники! Само истинска българка може да напише топъл стих- възхвала за скромното,но красиво и свързано с бита на народа ни цвете.
  • Приятели-Ив,Ангеле,Марианка,Селвер,Любо,Водолейче,Борис, благодаря, че се отбихте до оградата с мушкатото и харесахте цветовете му.
  • Благодаря ти от името на всички мушката, за този разцъфнал химн- възхвала на ароматната флора и народния бит!!!
  • Хубаво е детството и още по-хубаво е,че има неща, които ни напомнят ...
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...