Цвете красиво с мъдрост вековна
за оцеляване, сила - руна съдбовна,
носещо хубост на бедни и слаби,
красяло и богаташки високи огради.
От бяло, розово, до лила и червено,
цветето чудно, в саксия засмено,
не плаши се от бури страховити,
нито от зими студени в душите ни свити.
Спомня ми топлина на къща и стряха,
на игрите детски, дето замряха,
на малките улички с калдъръм покрити
и дворове китни с лозници обвити...
Цветето гледам и мисли неволно
ме връщат отново към детството волно,
към спомени мили, изчезнали в мрака,
към всичко, дето отмина и... миг не почака!
© Nina Toshich All rights reserved.