Мушкато

Poetry

670 0 8

Цвете красиво с мъдрост вековна

за оцеляване, сила - руна съдбовна,

носещо хубост на бедни и слаби,

красяло и богаташки високи огради.

От бяло, розово, до лила и червено,

цветето чудно, в саксия засмено,

не плаши се от бури страховити,

нито от зими студени в душите ни свити.

Спомня ми топлина на къща и стряха,

на игрите детски, дето замряха,

на малките улички с калдъръм покрити

и дворове китни с лозници обвити...

Цветето гледам и мисли неволно

ме връщат отново към детството волно,

към спомени мили, изчезнали в мрака,

към всичко, дето отмина и... миг не почака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

radenko (Радко Стоянов)

Браво, че си се сетила за това мило цвете и за всичко, свързано с него - спомени мили, тъга и светлина, която осветява пътя ни напред!

2010-03-13T12:44:27+02:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Поздрав, Ники! Само истинска българка може да напише топъл стих- възхвала за скромното,но красиво и свързано с бита на народа ни цвете.

2010-03-12T19:26:04+02:00
asizi (Nina Toshich)

Приятели-Ив,Ангеле,Марианка,Селвер,Любо,Водолейче,Борис, благодаря, че се отбихте до оградата с мушкатото и харесахте цветовете му.

2010-03-12T15:43:02+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Благодаря ти от името на всички мушката, за този разцъфнал химн- възхвала на ароматната флора и народния бит!!!

2010-03-12T15:30:15+02:00
vodoleia (Мария)

Хубаво е детството и още по-хубаво е,че има неща, които ни напомнят ...
Поздрав!

2010-03-12T15:08:50+02:00