Навън е тъмно... във душите ни е тихо,
загледани... един във друг, мълчим,
през думите препускаме, обвити
в копнежа... с другия да споделим.
И да намерим пристан във душата му,
и себе си... да възродим,
и да изтрием тайно отпечатъка,
белязал ни... като фатален филм.
И зная, че си някъде наблизо,
около мен във въздуха трептиш,
и светлината ти е птица бързокрила,
и търся мислите ти... чакам да ме приютиш.
Усещаш ме... във вятъра съм скрита,
обгръщам те като дихание в нощта
и чувствата.... полепнали, се стичат
от моята... към твоята душа.
И образ нямаме... невидими сме още,
очите ни... отворени не виждат,
но нощите... на белите покои
обгръщат ни и страстно ни насищат.
И зная... че те има нереално,
достатъчен... в душата ми оставаш,
познаваш ме... гадаеш... приласкаваш,
обгръщаш ме... създаваш ме... желаеш.
© Силвия Всички права запазени