6.10.2009 г., 14:47 ч.

Мускетар(ка) 

  Поезия
443 0 3

Тя чувстваше вчерашните си рани,

опипала окъсаната дреха,

мечът му там болката остави,

и много кръв пролята без утеха.

Тя беше мускетар, тя беше алена,

красива, тя бе изгрев на звезда,

но раната показваше ú залеза,

напомнил ú, че в мрака е сама.

Трагедия! Със свойта чиста обич,

тя правеше на другите добро,

с разбойниците само беше строга,

но с нея всеки следващ беше строг.


Но с изгрева и с лаещите кучета,

от приказния сън щом се събудя,

разбирам - всеки ден сънувам същото

момиче-мускетар и го изгубвам.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??