Мускетар(ка)
Тя чувстваше вчерашните си рани,
опипала окъсаната дреха,
мечът му там болката остави,
и много кръв пролята без утеха.
Тя беше мускетар, тя беше алена,
красива, тя бе изгрев на звезда,
но раната показваше ú залеза,
напомнил ú, че в мрака е сама.
Трагедия! Със свойта чиста обич,
тя правеше на другите добро,
с разбойниците само беше строга,
но с нея всеки следващ беше строг.
Но с изгрева и с лаещите кучета,
от приказния сън щом се събудя,
разбирам - всеки ден сънувам същото
момиче-мускетар и го изгубвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
