Oct 6, 2009, 2:47 PM

Мускетар(ка) 

  Poetry
511 0 3

Тя чувстваше вчерашните си рани,

опипала окъсаната дреха,

мечът му там болката остави,

и много кръв пролята без утеха.

Тя беше мускетар, тя беше алена,

красива, тя бе изгрев на звезда,

но раната показваше ú залеза,

напомнил ú, че в мрака е сама.

Трагедия! Със свойта чиста обич,

тя правеше на другите добро,

с разбойниците само беше строга,

но с нея всеки следващ беше строг.


Но с изгрева и с лаещите кучета,

от приказния сън щом се събудя,

разбирам - всеки ден сънувам същото

момиче-мускетар и го изгубвам.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??