Автори: mili4ka_(Милица Игнатова), Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Кълна се, попадна ли в беда да не предавам, приятелските грешки да прощавам...”
От филма „Вчера”
Пред мъки, беди бил съм изправен,
животът е труден, битка - сурова,
за щастие, от приятели не изоставен
с усмивка се връщам, но не и с отрова.
Приятел до себе си винаги имам,
а враговете ме гледат, все се тълпят,
на бедния давам, от богатия взимам
и не чувам злините как ги мълвят.
Три ценности следвам и те ме крепиха.
Вяра, Надежда и сладка Любов,
в моменти на трудност - тунел осветиха
и с тях аз дочувах най-тихия зов.
Приятели мои, аз коленича!
Кръвта ще пролея, щом е за вас!
И таз клетва никой не ще я отрича,
тя ще ни скрепва, всичките нас.
Предлагам перото и шпагата остра.
Кълна се да бъда аз мъж на Честта!
За Вяра, Надежда и чистата Обич,
готов съм да срещна геройски смъртта.
Приятели мои, опора в бедите,
със вас до победа отивам на бой,
май вече е време злото да стъпчем,
да браним народи и чужди, и свои.
Да яхнем конете, очакват ни... смело
сърце мускетарско уплаха не знай,
да трепне земята от боя ужасен,
след него ще има ад или рай.
... След много сражения дома ще се върнем,
със знамето - Вяра, Надежда, Любов!
Любимите свои с копнеж ще прегърнем,
дордето не чуем поредния зов.
Приятели мои, със вас коленича!
Пред знамето свято, обляно със кръв!
Че в битките наши мечът разсича
злините на Дявола, паднал е пръв!
Кръвта си разделям с вас до последно
и клетва пред Бога полагам със чест,
дори и да дойде време разделно,
до вас да остана след лошата вест!
Да падам и ставам - с Надежда и Вяра,
във светлото утре и новия ден,
Любов всеотдайна, не знаейки мяра,
да пълни сърцата със плам окрилен.
На преданост вечна аз се обричам
на вас, мускетари със смели сърца,
с клетви за вярност докрай ви се вричам
да браним доброто със святи дела!!!
© Христо Костов Всички права запазени