Муза и поет

18.07.2014 г., 9:41 ч.

Поезия » Хумористична

463 0 3

Каза му музата: Свършват парите!

Грабвай писалото– нещо пиши!

Дойде ли есен, студени са дните –

гладни ще мръзнем, поете, помни!

Взе химикала. Написа два реда.

Мисли: "Кой плаща за стихове днес?!...

А пък и музата стръвно ме гледа –

как да работя, когато съм в стрес?!"

Виж к'во – ù рече, – недей ме нервира!

Дълъг и сложен е този процес!

Айде, отивай бързо за бира!

Няма ли бира – няма прогрес!...

Нищо не става, повярвай, насила –

нищо не ражда тая глава!

Музата седна до него унила:

"Как ми се падна тоз будала?!...

Нищо не може, а мъж е – не знае

той да забие пирона с тесла!

Пусти късмет!" – но реши да си трае:

"Да го напусна... не, нямам душа!"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valia1771 (Ивон)

2014-07-22T16:22:23+03:00

Много ми хареса, защото е истинско!
Katriona (Кети Рашева)

2014-07-19T09:14:25+03:00

Може да ми се смееш, но много ме умили с този стих! Такива сме ние, поетите - непрактични, даваме си душата на всеки, който ни се усмихне, цял живот гоним вятъра и вярваме в доброто!
yogimax (Василена Т)

2014-07-18T16:51:39+03:00

У Висоцки "...Меня сегодня муза посетила,
немного посидела и ушла".
Но при тебе се задържа повече,
поздрави!Харесах!