Муза и поет
Каза му музата: Свършват парите!
Грабвай писалото– нещо пиши!
Дойде ли есен, студени са дните –
гладни ще мръзнем, поете, помни!
Взе химикала. Написа два реда.
Мисли: "Кой плаща за стихове днес?!...
А пък и музата стръвно ме гледа –
как да работя, когато съм в стрес?!"
Виж к'во – ù рече, – недей ме нервира!
Дълъг и сложен е този процес!
Айде, отивай бързо за бира!
Няма ли бира – няма прогрес!...
Нищо не става, повярвай, насила –
нищо не ражда тая глава!
Музата седна до него унила:
"Как ми се падна тоз будала?!...
Нищо не може, а мъж е – не знае
той да забие пирона с тесла!
Пусти късмет!" – но реши да си трае:
"Да го напусна... не, нямам душа!"
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
