Муза си намерих
Щастлив съм, Муза си намерих,
за нея аз къде не се катерих,
високо горе в планините,
пребродих даже и горите.
Прегръщах тръни и бодили,
останал бях съвсем без сили,
когато от скала висока
надолу литнах без посока
и щях главата да си счупя,
но имал съм късмет и слука,
прегърна ме Музата крилата,
тъй двама паднахме в реката,
а тя не можела да плува,
от страх прегръща ме, целува
и палава, дори флиртува,
а аз хич не бързам към брега,
хареса ми любовната игра...
Но най-накрая на тревата
оставих Музата крилата
на слънце милата да съхне,
от страст и ласки да отдъхне...
2009-06-25
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
