Музата ми
Музата ми
Чорба на печката къркори,
музата в ухото ми бърбори:
- Хайде, идвай да творим.
Към слава звездна се стремим!
- Музо, чакай малко, скъпа,
да ошетам и да се окъпя.
Докато фасулът се свари,
музата се някъде покри.
Няма я до печката. Ами сега?
Как без нея ще творя?
Музата къде се крие?
Май при мръсните чинии.
Бързо всичко да измия
и дано да я открия.
И в мивката я няма. Ами сега?
Как без нея ще творя?
Музичко, къде си, мила?
Я, в пералнята се скрила!
Но извадя ли прането,
ще я стисна за вратлето.
В прането няма я. Ами сега?
Как без нея ще творя?
На детето ще помогна
да научи за контролна,
а после в миг ще проверя
къде се музата завря.
Никъде я няма. Ами сега?
Как без нея ще творя?
Няма що да се нервирам.
Кафе с коняче ù сервирам.
Дойде веднага и седнà,
конячето на екс пийнà.
След туй внезапно изчезнà.
Пак я няма, ами сега?
Ох, измори ме таз игра.
Явно няма да творя.
Дал’ не ида да поспя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Илиева Всички права запазени
