Музата ми
Музата ми
Чорба на печката къркори,
музата в ухото ми бърбори:
- Хайде, идвай да творим.
Към слава звездна се стремим!
- Музо, чакай малко, скъпа,
да ошетам и да се окъпя.
Докато фасулът се свари,
музата се някъде покри.
Няма я до печката. Ами сега?
Как без нея ще творя?
Музата къде се крие?
Май при мръсните чинии.
Бързо всичко да измия
и дано да я открия.
И в мивката я няма. Ами сега?
Как без нея ще творя?
Музичко, къде си, мила?
Я, в пералнята се скрила!
Но извадя ли прането,
ще я стисна за вратлето.
В прането няма я. Ами сега?
Как без нея ще творя?
На детето ще помогна
да научи за контролна,
а после в миг ще проверя
къде се музата завря.
Никъде я няма. Ами сега?
Как без нея ще творя?
Няма що да се нервирам.
Кафе с коняче ù сервирам.
Дойде веднага и седнà,
конячето на екс пийнà.
След туй внезапно изчезнà.
Пак я няма, ами сега?
Ох, измори ме таз игра.
Явно няма да творя.
Дал’ не ида да поспя?
© Павлина Илиева All rights reserved.
