5.08.2014 г., 23:15

Музата на любовта

921 0 1

Музата на любовта

 

 

Само една истинска целувка аз желая,

една истинска милувка да стопли моята душа,

само твоята прегръдка сърцето ми болно може да спаси,

една твоя усмивка може всичко за мен да промени.

 

---Как може аз толкова да те желая?

 

Когато съм сам, мисълта ми винаги с теб е обладана,

искам всеки кратък миг прекаран заедно завинаги да се повтаря,

и твоята звезда, единствена, моя небосвод да озарява,

да ме топли и да ме радва, да ме кара да желая.

 

Освен да те обичам, друго аз не зная,

но на душата на поетът друго не ù и трябва,

тя ще е щастлива очите твои ако вижда,

твоите очи красиви, които я карат да те иска.

 

Песни за теб ще пише и ще пее,

красотата твоя на хоризонта да изгрее,

до мен да бъдеш винаги ще иска,

за да може да те целува и гали, прегръща, обича.

 

Това си ти – една жена – музата на любовта!

 

Ти пораждаш красивите чувства,

ти караш сърцето да бие, да блъска,

ти си тази, която желая,

с теб искам да бъда в безкрая!

 

Кристиан Дочев

03.08.2014г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много много красиво и силно изливане на душата!Любов, обич, много силно желание за нежност, топлина, за тази най-велика сила- любовта!Влезе ми в сърцето!Личи си, че си влюбен и обичаш истински и безгранично!Поздравления!Невероятно стихотворение!Браво и бъди много щастлив!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...