Музика в нощта
Нощта бездънна,
шумно-мълчалива,
звуци на тишина
в душите разлива.
Дъждът отмива по Раковски
разпилени човешки души.
Просяк привично протяга ръка,
а листът безразлично мълчи.
В залата градска Лика и Генко
с нас споделят картини.
Есента се маскира
на умираща пролет,
а до фонтанчето снимки
черно-бяло зоват:
- Човече, спри и погледни ни!
Озаряват улици неоновите реклами,
очи търсят в нощната тъмнина,
но Нея я няма и тях заслепява
най-ярката и страшна –
черната светлина.
- Докосни ме сега – умоляват някого, -
на любовта тази нощ била посветена.
Кълне се друг никога да не забрави
своя танц с жената в червено.
Премръзнали сенки клатушкат се бавно,
залъгвайки себе си с минало славно.
До луната билет някой купува,
иска при нея в нощта да будува.
Друг се пита какво да направи,
но с безразличие дъха му задавят.
Завинаги да е млад трети желае,
но без обич светът синева без край е...
В хотел „Калифорния” очаква ме стая,
странно оживен е пътят към ада,
заедно богатите хора скучаят,
жетони раздавайки за награда.
В парижка нощ някого умоляват:
- Мила, дай ми още един шанс!
Мълчат устните. Отговор няма.
Животът засвирва последен каданс.
А вятърът отнякъде довя в дланта ми
премръзнала умираща калинка.
Опитах да я стопля, но... отиде си...
Понякога се случва да обикнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
