21.05.2018 г., 23:42

Музиката...

757 1 1

Музиката...

 

Бих ли я отрекла, бих ли я забравила?

Преди това ще се откажа от себе си...

Ще престана да живея под слънцето...

Защото сърцето трепти само за нея...

 

Всичко което му се случва, което изпитва

или пък е премълчано..., всяко едно кътче...

всяка звезда и всеки лъч намират се...

в нея, усмивките и сълзите рисуват я...

 

В нея безумно влюбена съм всеки ден и нощ...

А когато виждам само пустинятатунела...

в песните и ще открия светлината и морето...

в нея го намирам искрен и обичащ живота...

 

А ако несправедливостта там ме натъжи...

ще се завърна в нея, някъде тук в смисъла...

където добротата на някого тъй радва ме...

като полета на пеперудите докато се любят...

 

Тя ми даде живот, тя е която бди над мен...
тя е природа, която не си отива, а остава...
тя все още е там, и вижда кой е щастлив
и кой не, за да влезе в живота и на двамата...


Тя е моята свята майка, неуморимия войн,
душата, която лети, когато тялото се измори...
Тя е вярата и мечтанието, в нея Бог е любов...

тя е това съкровението, което не се предава...

На всеки край, тя ще изпее пътя на началото...

И ако има друг живот, избирам да живея за нея отново...

Тя е усмивката с която заспивам и се събуждам...

тя е слънцето, което всеки ден огрява луната...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, скъпи приятелю - трогна ме, не само с думите си, но и с енергията и емоцията, която остави тук..., благодаря...!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....