21.05.2018 г., 23:42

Музиката...

752 1 1

Музиката...

 

Бих ли я отрекла, бих ли я забравила?

Преди това ще се откажа от себе си...

Ще престана да живея под слънцето...

Защото сърцето трепти само за нея...

 

Всичко което му се случва, което изпитва

или пък е премълчано..., всяко едно кътче...

всяка звезда и всеки лъч намират се...

в нея, усмивките и сълзите рисуват я...

 

В нея безумно влюбена съм всеки ден и нощ...

А когато виждам само пустинятатунела...

в песните и ще открия светлината и морето...

в нея го намирам искрен и обичащ живота...

 

А ако несправедливостта там ме натъжи...

ще се завърна в нея, някъде тук в смисъла...

където добротата на някого тъй радва ме...

като полета на пеперудите докато се любят...

 

Тя ми даде живот, тя е която бди над мен...
тя е природа, която не си отива, а остава...
тя все още е там, и вижда кой е щастлив
и кой не, за да влезе в живота и на двамата...


Тя е моята свята майка, неуморимия войн,
душата, която лети, когато тялото се измори...
Тя е вярата и мечтанието, в нея Бог е любов...

тя е това съкровението, което не се предава...

На всеки край, тя ще изпее пътя на началото...

И ако има друг живот, избирам да живея за нея отново...

Тя е усмивката с която заспивам и се събуждам...

тя е слънцето, което всеки ден огрява луната...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце, скъпи приятелю - трогна ме, не само с думите си, но и с енергията и емоцията, която остави тук..., благодаря...!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...