13.10.2021 г., 19:46

Мъдростта на твореца

635 4 5

Реката вае тайнствени каньони

и инкрустира във скалите писъмце.

Подбрано, словото дълбае форми,

послания гравира в търсещо сърце.

 

На смърт или живот, дъхтят словата,

стихийна  власт затворена е в тях.

Отключили перото неразумно, мрака,

лавина лумва, а след нея идва прах.

 

Мастилото повлича често в полет,

готов да полети към тъмни светове.

Посоката творецът благородно води,

внимава, дал обет пред ясното небе.

 

Реката вае тайнствени каньони

и инкрустира във скалите писъмце.

Подбрано, словото дълбае форми,

послания гравира в търсещо сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за споделеното, Дари!
  • "На смърт или живот, дъхтят словата,
    стихийна власт затворена е в тях."

    Жалко, че почти никой не осъзнава това. Много беди и даже смърт си навличаме, заради безразборната упореба на думи без да се замисляме за значението им.
  • Скъпа Руми, твоят коментар силно ме развълнува! Не знам какво мога да кажа. Думите ти не само ме трогнаха, но и ми вдъхнаха насърчение. Благодаря ти от цялото си сърце! Бог да те благослови!
    Приятно ме изненадаха топлите ти думи, Виктория.След прочита на коментара ти, насърчението ми е двойно.Благодаря!
    Неизказана награда за един творец е да получи подобна обратна връзка за творчеството си.
    Благодаря ви от цяло сърце момичета!
  • Поздравления и от мен! Потвърждавам написаното от Руми. Много ми харесва творчество ти Мария и с радост го чета!
  • На първо четене стихотворението ти е съвкупност от красиви слова, вдъхновени от мъдростта на Твореца, създал всичко видимо и невидимо, но в дълбочина, то е нещо много повече. Тук наистина е закодирано послание за тези, които са достатъчно смели да вникнат и да го разберат. Винаги те чета с приповдигнат интерес, скъпа Мария! Приеми моят поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...