художника (Веселин Христов)
184 1334
7.09.2018 г., 16:02 ч.

Мъже 

  Поезия » Гражданска
724 5 6

МЪЖЕ

 

Лунна нощ е,  и градът...

заслушан е в концерта  на щурците,

Милиони хора вече спят,

отдавна са заключени вратите.

 

И само малка светлинка

там някъде пробива мрака,

дузина истински Мъже

стоят облечени и чакат.

 

Внезапно, огнено кълбо

нощта разкъса на парцали

и огромно зарево

разбуди хората заспали.

 

Звънец, адреналин, сирени,

Мъжете мятат се в колите,

кръвта кипи във мъжки вени,

тупти сърцето им в гърдите.

 

А там...,

а там ги чака Ада,

като в Содома и Гомора

и само пукот на стъкла,

и писъци на обгорели хора.

 

Те хукват сред катранен дим,

сред огън, като вулканична лава,

и търсят да спасят поне един,

не търсят ордени и слава.

 

Така минават ден след  ден

с години дежурят на смени,

рискуват  те живота си – един,

защото са Мъже Родени!

 

Авт. Весо: 24. 05. 2018г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти "Вуйчо". Има хора и хора, но има и Човеци. Те са честни, обикновени и неподправени. А едни от тях са точно Пожарникарите.
  • Да - наистина - образът на Пожарникаря ясно се изрисува в моето съзнание още преди да съм видял коментарите ! Мен ако питате - по този стих - трябва да се напише музика - и да стане Химн на Пожарната Команда ! Поздравления !
  • Страхотно е .
    Браво ☺
  • Похвално слово за пожарникарите!
    Хубаво!
  • Благодаря ти Лиа, и аз също затова го и написах, а и обичам социалните теми.
  • Това влиза в любими, просто, защото уважавам всички хора, които работят трудни професии. Не е за всеки това да спасяваш животи. Поздрави!
Предложения
: ??:??