Мъже
МЪЖЕ
Лунна нощ е, и градът...
заслушан е в концерта на щурците,
Милиони хора вече спят,
отдавна са заключени вратите.
И само малка светлинка
там някъде пробива мрака,
дузина истински Мъже
стоят облечени и чакат.
Внезапно, огнено кълбо
нощта разкъса на парцали
и огромно зарево
разбуди хората заспали.
Звънец, адреналин, сирени,
Мъжете мятат се в колите,
кръвта кипи във мъжки вени,
тупти сърцето им в гърдите.
А там...,
а там ги чака Ада,
като в Содома и Гомора
и само пукот на стъкла,
и писъци на обгорели хора.
Те хукват сред катранен дим,
сред огън, като вулканична лава,
и търсят да спасят поне един,
не търсят ордени и слава.
Така минават ден след ден
с години дежурят на смени,
рискуват те живота си – един,
защото са Мъже Родени!
Авт. Весо: 24. 05. 2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
