7 sept 2018, 16:02

Мъже

  Poesía » Civil
922 5 6

МЪЖЕ

 

Лунна нощ е,  и градът...

заслушан е в концерта  на щурците,

Милиони хора вече спят,

отдавна са заключени вратите.

 

И само малка светлинка

там някъде пробива мрака,

дузина истински Мъже

стоят облечени и чакат.

 

Внезапно, огнено кълбо

нощта разкъса на парцали

и огромно зарево

разбуди хората заспали.

 

Звънец, адреналин, сирени,

Мъжете мятат се в колите,

кръвта кипи във мъжки вени,

тупти сърцето им в гърдите.

 

А там...,

а там ги чака Ада,

като в Содома и Гомора

и само пукот на стъкла,

и писъци на обгорели хора.

 

Те хукват сред катранен дим,

сред огън, като вулканична лава,

и търсят да спасят поне един,

не търсят ордени и слава.

 

Така минават ден след  ден

с години дежурят на смени,

рискуват  те живота си – един,

защото са Мъже Родени!

 

Авт. Весо: 24. 05. 2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти "Вуйчо". Има хора и хора, но има и Човеци. Те са честни, обикновени и неподправени. А едни от тях са точно Пожарникарите.
  • Да - наистина - образът на Пожарникаря ясно се изрисува в моето съзнание още преди да съм видял коментарите ! Мен ако питате - по този стих - трябва да се напише музика - и да стане Химн на Пожарната Команда ! Поздравления !
  • Страхотно е .
    Браво ☺
  • Похвално слово за пожарникарите!
    Хубаво!
  • Благодаря ти Лиа, и аз също затова го и написах, а и обичам социалните теми.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...