7 sept 2018, 16:02

Мъже

  Poesía » Civil
924 5 6

МЪЖЕ

 

Лунна нощ е,  и градът...

заслушан е в концерта  на щурците,

Милиони хора вече спят,

отдавна са заключени вратите.

 

И само малка светлинка

там някъде пробива мрака,

дузина истински Мъже

стоят облечени и чакат.

 

Внезапно, огнено кълбо

нощта разкъса на парцали

и огромно зарево

разбуди хората заспали.

 

Звънец, адреналин, сирени,

Мъжете мятат се в колите,

кръвта кипи във мъжки вени,

тупти сърцето им в гърдите.

 

А там...,

а там ги чака Ада,

като в Содома и Гомора

и само пукот на стъкла,

и писъци на обгорели хора.

 

Те хукват сред катранен дим,

сред огън, като вулканична лава,

и търсят да спасят поне един,

не търсят ордени и слава.

 

Така минават ден след  ден

с години дежурят на смени,

рискуват  те живота си – един,

защото са Мъже Родени!

 

Авт. Весо: 24. 05. 2018г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти "Вуйчо". Има хора и хора, но има и Човеци. Те са честни, обикновени и неподправени. А едни от тях са точно Пожарникарите.
  • Да - наистина - образът на Пожарникаря ясно се изрисува в моето съзнание още преди да съм видял коментарите ! Мен ако питате - по този стих - трябва да се напише музика - и да стане Химн на Пожарната Команда ! Поздравления !
  • Страхотно е .
    Браво ☺
  • Похвално слово за пожарникарите!
    Хубаво!
  • Благодаря ти Лиа, и аз също затова го и написах, а и обичам социалните теми.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...