Мъже, бъдете мъже...
Тананикаш си и тракаш с пръсти,
стоиш в ъгъла и си поръчваш уиски.
Известен си, но предпочиташ самотата,
скромен си, обичаш тишината.
Погледни ме, аз не съм такава,
на всеки крещя и съм все неразбрана,
печеля на канадска с голи ръце,
не ме страх да се сбия с мъже.
Пуша пури като тежкар,
яздя коне като стар коняр,
хвърлям ласо и съм точна в стрелба,
знаят ме като жена и половина.
Но знаеш ли? Душата ми нощем крещи,
как тръпна истински мъж да ме прелъсти,
да ме люби така, че чак да заплача,
да ми стопи леда, да се почувствам жена.
В този свят на мъже,
писна ми да съм мъжко момиче,
да показвам характер и тежка ръка,
да не издавам, че съм нежна жена.
Хайде бе, нали си мъж,
вдигни ме на ръце!
Завърти ме и ми свали звездите.
А ти стоиш и ме гледаш през мигли...
Господи, мъжете вече не са истински.
Чакат да ги свали жена
и накрая да им отвори вратa...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Георгиева Всички права запазени
