7.01.2023 г., 20:57

Мъжка баня

1.2K 2 2

МЪЖКА БАНЯ

 

Не знам дали си свиркате под душа

Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.

Омаяни, съседите ме слушат

и вече са ме взели за мезе.

 

А вчера, както бях подкарал Шуман

и темето си лъсках с шампоан,

направо щях да изтърва сапуна –

синът ми хлътна в банята без свян.

 

И в мен, по-беззащитен и от агне,

почти като агнеца Божи чист,

нахлу кръвта – потоп по Рихард Вагнер.

Дочух и щрайхцигулките на Лист.

 

А той, синът ми, тънко ме огледа.

По мен пълзеше погледът му син.

Какво видя? Камбани на говеда

на паша под фабричния комин.

 

Отде да знае той в каква омая,

не като днес – изкукал дърт петел,

аз майка му пет пъти качвах в Рая –

свалих я с болерото на Равел.

 

Излез, момче! Недей баща си срами! –

покрих се в миг с пластмасовия тас.

А топлата вода като цунами

връхлиташе отгоре ми със бяс.

 

Готов бях вдън земята да се просна,

че не детето – аз бях сторил грях…

За първи път синът ми зърна Господ

да свири гол токатите на Бах.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не само поетична тиня, Валюшке. Добавѝ към нея и тонове слюнна течност!
  • Помня го това стихо, Валери, такава образност няма как да се забрави. Невероятно е
    Който може - да чете, комуто не се свиди добрата дума - да рече.
    Талантът ти е от Господа даден и няма как да се изгуби - блести като елмаз в необятната поетична тиня, която се плиска ежедневно из пространството. п.п. - дори извънземното

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...