26.03.2007 г., 9:01

МЪЖКА СУЕТА

907 0 13
Не ме гледай в очите, когато плача...
Срамувам се... Ех, мъжка суета.
Сълзите извират задавени, обаче
мълчат и чертаят своя следа...

Погледът - счупен кристал - се пилее...
Не ме гледай! Задавям се! Край!
Зениците като жалейки се ветреят
между мен и теб - ад и рай!

Плача по мъжки! Скрит от всички!
Изливам чувства - плачът е лек...
Различен е когато мразя и обичам!
А още по-различен за теб...

Не ме гледай в очите, когато плача...
Срамувам се... Ех, мъжка суета.
Но целунеш ли ме - това ще значи
мост над реката на плача...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът ти е...нямам думи!!!Възхитена съм!!!
  • Хареса ми!Много искрен стих!!!
  • "Не ме гледай в очите, когато плача...
    Срамувам се... Ех, мъжка суета.
    Но целунеш ли ме - това ще значи
    мост над реката на плача..."
    Невероятно искрен си поете!
    !!!
  • Вальо, аз няма какво по-различно да добавя. Поздрави за чудесния стих, приятелю!!!
  • Прекрасен стих!Не се срамувай да плачеш!Това го могат само хората,които са истински и душата им е красива!Много ми хареса стиха ти!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...