Не ме гледай в очите, когато плача... Срамувам се... Ех, мъжка суета. Сълзите извират задавени, обаче мълчат и чертаят своя следа... Погледът - счупен кристал - се пилее... Не ме гледай! Задавям се! Край! Зениците като жалейки се ветреят между мен и теб - ад и рай! Плача по мъжки! Скрит от всички! Изливам чувства - плачът е лек... Различен е когато мразя и обичам! А още по-различен за теб... Не ме гледай в очите, когато плача... Срамувам се... Ех, мъжка суета. Но целунеш ли ме - това ще значи мост над реката на плача...