Мъжки грях
Мъжки грях
Дали докрай грехът ми ще тежи
и ще боли сърцето и душата?
Ако заплача моите сълзи
едва ли ще прогонят самотата?
Дали да моля да се върнеш ти?
Отново няма, знам, да го направиш
след толкова измени и лъжи!
Нима ще можеш всичко да забравиш?
Сгреших! Покаях се! Ала уви!
Не исках болка да ти причинявам.
Разбрах но късно, че и теб боли.
Сега греха си плащам-сам оставам!
Обичах те! Не беше грях това.
Исках те! Неспирно те желаех!
Излъгах те! Далече си сега.
Че тебе те боли това не знаех!
Не искам повече да те боли!
Забрави ме и бъди щастлива!
Прокълни ме и не ме жали!
А аз ще помня колко си красива!
И само някога във някой сън
когато те сънувам, че те любя
ще се помоля утрото навън
да не настъпва, да не те изгубя!
09.09.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
