Мъжки лъжи
Защо дойде при мен?
Накара ме да вярвам в теб и любовта.
Да! Бях щастлива...
всичко беше като в сън...
Очите ти - красиви,
ръцете ти - тъй нежни...
и устните горещи...
Целувах те! Не исках да си тръгваш!
Обичах те! Но ти не ме разбра!
Събудих се, прегърната от студ и самота!...
Очите ти с нежност вече не блестяха,
ръцете ти студени и някак непознати бяха...
устните, мълвили сладките лъжи,
сега мълчаха...
Ограби моята душа
и тръгна си по мъжки,
без да чувстваш нищо, никаква вина...
април 2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
