Мъжки неволи
Жинатъ тургъ ми умикутитил
ми шоту многу рипъм и в нуща.
Пудучи га съседкатъ пруклетъ
в прънету дъ га тургъ ут това.
Ут гащити ша иди нъ „ питлету”
и немъ дъ му рипъ кът юнак.
Мъ он мръсник, ни знай мира
Ут зарън искъ, чи и ф мрак.
Ни знай Стойна, саму йе зъ дреи,
а нящуто ни фащъ гу тува.
Та дажи и дъ сипвъ дъ гу пиа,
яз пак ша си а гонъ кът сига.
Мъ простъ Стойна, шо ни ми съ радвъ,
чи посли га гу удъртя,
тугавъ гипс ли ша му турга,
дъ можи дъ й рипкам кът сигъ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
