2.07.2010 г., 23:19

Мъжко вино

2K 0 1

Отпивам от виното и се чудя

какво да ти напиша.

Утре е рожденият ти ден.

Искам да е стих,

но такъв, интимен стих.

По тъмносиня риза, разпасана

и разкопчани отгоре две-три копчета.

Искам стих за двете ти ръце,

знаеш, че са ми любими,

когато ми наливат вино.

И аз потръпвам.

Отпивам от виното и се чудя

какво да ти напиша.

Утре е рожденият ти ден.

Но не те познавах, мили,

едва сега, едва сега -

след толкова години, на чаша вино

седя до теб.

Коляното опира моето.

Ухае на лоза.

Отпивам от виното и ти отпиваш.

Устните ни се обагрят в червено.

И блестят. Боже мой! Разкошно вино.

Утре е рожденият ти ден.

Какво да ти напиша?

Нямам никакъв подарък.

И роза даже нямам,

и стих не ти написах,

Затова, затова допирам устни до твоето вино.

Тишина. Януари е. Боговете също пият вино.

Ти шептиш в косите ми:

Цял живот все в мислите ми си.

Цял живот във виното ми си дори.

Отпия - виждам теб.

Заври във бъчвите - ти ми се засмееш.

Зарежа старата лозница - ти ми се разсърдиш.

Останат голи пръчки - теб те няма.

Опия се - искаш да се любим.

И се любим, боядисали душите си във виненочервено.

И не ни горчи.

И запомни - на друг не бих те дал.

Не бих те заменил с друго вино. Горчиво. Мелнишко. Червено.

Това си ти! Не бих те дал, не бих те дал.

И виното трепти. Пени се. Прелива.

И не ни горчи... и не ни горчи.

Прозорецът дрънчи. Остани.

Тази нощ ще пием вино.

Отпивам от виното и пиша.                                                                                

Пиша с допрени устни в интимен стих.                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....