Отпивам от виното и се чудя
какво да ти напиша.
Утре е рожденият ти ден.
Искам да е стих,
но такъв, интимен стих.
По тъмносиня риза, разпасана
и разкопчани отгоре две-три копчета.
Искам стих за двете ти ръце,
знаеш, че са ми любими,
когато ми наливат вино.
И аз потръпвам.
Отпивам от виното и се чудя
какво да ти напиша.
Утре е рожденият ти ден.
Но не те познавах, мили,
едва сега, едва сега -
след толкова години, на чаша вино
седя до теб.
Коляното опира моето.
Ухае на лоза.
Отпивам от виното и ти отпиваш.
Устните ни се обагрят в червено.
И блестят. Боже мой! Разкошно вино.
Утре е рожденият ти ден.
Какво да ти напиша?
Нямам никакъв подарък.
И роза даже нямам,
и стих не ти написах,
Затова, затова допирам устни до твоето вино.
Тишина. Януари е. Боговете също пият вино.
Ти шептиш в косите ми:
Цял живот все в мислите ми си.
Цял живот във виното ми си дори.
Отпия - виждам теб.
Заври във бъчвите - ти ми се засмееш.
Зарежа старата лозница - ти ми се разсърдиш.
Останат голи пръчки - теб те няма.
Опия се - искаш да се любим.
И се любим, боядисали душите си във виненочервено.
И не ни горчи.
И запомни - на друг не бих те дал.
Не бих те заменил с друго вино. Горчиво. Мелнишко. Червено.
Това си ти! Не бих те дал, не бих те дал.
И виното трепти. Пени се. Прелива.
И не ни горчи... и не ни горчи.
Прозорецът дрънчи. Остани.
Тази нощ ще пием вино.
Отпивам от виното и пиша.
Пиша с допрени устни в интимен стих.
© Стефка Галева Всички права запазени