Само тя знае всичките ни любови,
и през нея са минали толкова спомени...
Само тя знае, на какво сме готови
даже до смърт, от всичко друго умОрени...
А е скромна! Не иска бижута, обувки
(най-много в студа, някоя ръкавица)
време не губи с увертюри, целувки,
и не страда от болна главица...
А за нея не пишат поети (Защо ли?)
Но тя не се сърди и е винаги с нас!
Само тя знае всичките ни любови -
Ръката ни мъжка... лишена от глас... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация