МЪЛЧАЛИВО
Във истината търсим и лъжата,
но в търсенето всеки се изгубва,
че думите сковани са с пирони
и истинското беси се в тъмата.
Погалват те със думи празнолики,
от вярата в човека се ласкаеш,
изливат благодарности велики,
от мръсна кал ти образа си ваеш.
“Обичам те” ти казват във очите,
но вътрешно от завист се изяждат
и тихичко те следват по петите -
нали си куче, няма тях да лаеш.
Поглеждат те в очите мълчаливо,
че искат да потънат на дълбоко
и могат ли сърцето да достигнат,
дълбаят рани кървави... жестоко.
Превиваш се на две, за да поплачеш,
съзлите ти по-тежки са от камък,
но вътре в тебе има нещо скрито,
а то не гасне - вечният ти пламък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
