Мълчаната вода
Нарисувах името си върху хляба,
като надежда на умиращите се раздадох,
за живите курбан направих,
на мълчаната вода въпрос зададох.
Сянката ми тя посочи,
погледнах я - обезглавена,
нима ме тя надскочи?!
Отрече се от мен - обезверена.
Нима съм толкоз грешна,
че даже слънцето ме прокълна?
Да бъда като икона безутешна,
с една отсечена ръка...
В нестинарка се превърнах,
върху въглени да ходя пожелах,
от всичко мое се отвърнах,
чуждото да търся отлетях...
Да диря дом, постеля,
извор и река...
А чеизът ми ме чака,
в къщата накрай света...
На пяна станах, родена от
милван пясък...
И в себе си не останах,
превърнах се във детски крясък.
От Бог измолих милостиня,
а той в лицето се изплю.
Утеха няма щом си просякиня,
късно сърцето ми Го чу...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
