Нарисувах името си върху хляба,
като надежда на умиращите се раздадох,
за живите курбан направих,
на мълчаната вода въпрос зададох.
Сянката ми тя посочи,
погледнах я - обезглавена,
нима ме тя надскочи?!
Отрече се от мен - обезверена.
Нима съм толкоз грешна,
че даже слънцето ме прокълна?
Да бъда като икона безутешна,
с една отсечена ръка... ...