Поговори си с мен,
за да усетя светлината ти,
сълзата и усмивката
стаени в теб.
И да докосна с поглед рамената ти,
примамливи, като уиски с лед.
Поговори си с мен,
за да усетя топлината ти.
Да парят думите, като червена жар.
И замълчи, когато кажеш всичко.
Тишината ни,
ще бъде наш безценен дар.
© Георги Стоянов Всички права запазени