Мълчанието на мига
Обичаш ме. Обичай ме
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани,
чуй първите петли!
Неповторима нощ е.
Не гледай стенния часовник,
времето е спряло.
До мене приседни
да те докосвам още...
Ще свием на пода колене
и нежно ще сплетем ръце.
Ще замълчим, ще гледам
в сините очи и бавно
ще потъвам в душата ти.
Безмълвието на мига
ще ме залее с ярка светлина,
и аз ще заприличам
на падаща звезда
откъснала се от небето,
и знам... ще изгоря
от този плам в сърцето.
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани,
чуй първите петли!
Неповторима нощ е.
Не гледай стенния часовник,
времето е спряло.
До мене приседни
да те докосвам още...
Ще свием на пода колене
и нежно ще сплетем ръце.
Ще замълчим, ще гледам
в сините очи и бавно
ще потъвам в душата ти.
Безмълвието на мига
ще ме залее с ярка светлина,
и аз ще заприличам
на падаща звезда
откъснала се от небето,
и знам... ще изгоря
от този плам в сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
