Aug 1, 2005, 7:56 PM

Мълчанието на мига

  Poetry
1K 0 5
Обичаш ме. Обичай ме
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани,
чуй първите петли!
Неповторима нощ е.
Не гледай стенния часовник,
времето е спряло.
До мене приседни
да те докосвам още...
Ще свием на пода колене
и нежно ще сплетем ръце.
Ще замълчим, ще гледам
в сините очи и бавно
ще потъвам в душата ти.
Безмълвието на мига
ще ме залее с ярка светлина,
и аз ще заприличам
на падаща звезда
откъснала се от небето,
и знам... ще изгоря
от този плам в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...