18.04.2008 г., 7:31

Мълния

647 0 0

Моля те, гръм, удари ме,

светкавицо ярка, освети ме,

мълнийо, спасителко моя,

до пепел изгори ме.

 

Дъжд черен, отровен, вали,

с черни горчиви капки ме обсипи,

омразата си към мен покажи,

потоп огромен стани,

в мръсни води ме удави,

само любимия върни!

 

С облаци черни покрий се, небе,

любимия тъй лесно отне

и къса се мойто сърце,

живота ми ти хладнокръвно отне,

кой ли така ме прокле?

 

Мълнийо мощна, на воля гърми,

щом желаеш ме унищожи,

всичко, което имам, ми вземи,

но те моля - любимия върни!

 

Светкавицо ярка, свети,

със светлината си ме заслепи,

щом искаш вземи

моите тъжни кафяви очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...