18 апр. 2008 г., 07:31

Мълния

649 0 0

Моля те, гръм, удари ме,

светкавицо ярка, освети ме,

мълнийо, спасителко моя,

до пепел изгори ме.

 

Дъжд черен, отровен, вали,

с черни горчиви капки ме обсипи,

омразата си към мен покажи,

потоп огромен стани,

в мръсни води ме удави,

само любимия върни!

 

С облаци черни покрий се, небе,

любимия тъй лесно отне

и къса се мойто сърце,

живота ми ти хладнокръвно отне,

кой ли така ме прокле?

 

Мълнийо мощна, на воля гърми,

щом желаеш ме унищожи,

всичко, което имам, ми вземи,

но те моля - любимия върни!

 

Светкавицо ярка, свети,

със светлината си ме заслепи,

щом искаш вземи

моите тъжни кафяви очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...