18 апр. 2008 г., 07:31

Мълния

652 0 0

Моля те, гръм, удари ме,

светкавицо ярка, освети ме,

мълнийо, спасителко моя,

до пепел изгори ме.

 

Дъжд черен, отровен, вали,

с черни горчиви капки ме обсипи,

омразата си към мен покажи,

потоп огромен стани,

в мръсни води ме удави,

само любимия върни!

 

С облаци черни покрий се, небе,

любимия тъй лесно отне

и къса се мойто сърце,

живота ми ти хладнокръвно отне,

кой ли така ме прокле?

 

Мълнийо мощна, на воля гърми,

щом желаеш ме унищожи,

всичко, което имам, ми вземи,

но те моля - любимия върни!

 

Светкавицо ярка, свети,

със светлината си ме заслепи,

щом искаш вземи

моите тъжни кафяви очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...