Мъничка вселена
Сама съм... Мислите притичват...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна...
Усещам полета на птица...
А мисълта ме носи в своя порив
и пак съм мъничко момиче...
Да, ето - Слънцето люлея...
След пеперудите все тичам...
Приспивна песен на звездите пея
и всичко покрай мен обичам...
Все тъй с животните говоря,
цветята - на любов обричам,
за светлина с' светулките - не споря...
А после... Ти, ме заобича...
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
