Dec 12, 2019, 9:55 AM

Мъничка вселена

  Poetry
1.2K 2 10

Сама съм... Мислите притичват... 

Далеч от шум, човешки страсти... 

За миг безвремие се разсъбличам, 

а времето е съучастник... 

 

За мъничко съм безтегловна... 

Усещам полета на птица... 

А мисълта ме носи в своя порив 

и пак съм мъничко момиче... 

 

Да, ето - Слънцето люлея... 

След пеперудите все тичам... 

Приспивна песен на звездите пея 

и всичко покрай мен обичам... 

 

Все тъй с животните говоря, 

цветята - на любов обричам, 

за светлина с' светулките - не споря... 

А после... Ти, ме заобича...

 

Пепи Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, Пепи, сърдечно благодаря за присъствието и стоплящите коментари! Желая здраве и весели празници!
  • Много хубава вселена, харесвам стиховете ти! Поздрав!
  • Мъничка вселена за една голяма любов!
  • Нещо стана, част от ломентара ми изчезна заедно с интернета - една от причините... Светличка, Цвети, Мислител, моля да ме извините. Благодаря ви за милите думи! Слънчево настроение ви желая!
  • Иржи, Ина, благодаря ви, че обърнахте внимание на това стихче! Да, така е Иржи, дълго и сложно е за обяснение. Надявам се това да се промени. Хубав ден желая на всички!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...