27.01.2005 г., 13:33 ч.

Мъртва душа 

  Поезия
1322 0 4

Аз бавно умирам. Пролетта
даже не ме вдъхновява.
Обичам, но няма да бъда с
него до края. Отдавна спрях
с цветята да говоря, поливам
ги сега. Да може после нещо
живо за мене да говори. Не искам
да си трагвам още, но май душата
ми е мъртва. Искам само за малко
ония пролетни дни дето се радвах
на слънцето, дето се смеех на глас,
те да се върнат. Но няма ги вече.
Само сълзи, мъка и страх ме обграждат.
От силните хора исках да бъда, но
уви не успях. Душата ми вече е
мъртва.

© Палмира Божинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря за подкрепата много се надъхвам да продължа.благодаря
  • Много хубаво и доста тъжно, но знай, младият човек никога няма само минало, пред него е живота със всичките му недъгавости, пороци и красоти6
  • Пожелавам ти да се възроди. Това е временно състояние. ПОВЯРВАЙ!
  • Все едно рисуваш моето състояние!
Предложения
: ??:??