Мъртва душа
Аз бавно умирам. Пролетта
даже не ме вдъхновява.
Обичам, но няма да бъда с
него до края. Отдавна спрях
с цветята да говоря, поливам
ги сега. Да може после нещо
живо за мене да говори. Не искам
да си трагвам още, но май душата
ми е мъртва. Искам само за малко
ония пролетни дни дето се радвах
на слънцето, дето се смеех на глас,
те да се върнат. Но няма ги вече.
Само сълзи, мъка и страх ме обграждат.
От силните хора исках да бъда, но
уви не успях. Душата ми вече е
мъртва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Палмира Божинова Всички права запазени
6
