Мъртвите очи
Опустошиха ме неясни чувства
и от плесниците на този свят,
сърцето ми опустя;
очите потъмняха,
обърнаха навътре своя взор,
разочаровани от реалността
и светът помръкна...
Остана ми надеждата да вярвам,
че някой ден отново ще обичам
светлината на лъчите
и полъха на вятъра.
А очите ми ще видят.
Как страх ме е, че няма да са живи,
когато посрещтнат смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горяна Панайотова Всички права запазени
