Опустошиха ме неясни чувства
и от плесниците на този свят,
сърцето ми опустя;
очите потъмняха,
обърнаха навътре своя взор,
разочаровани от реалността
и светът помръкна...
Остана ми надеждата да вярвам,
че някой ден отново ще обичам
светлината на лъчите
и полъха на вятъра.
А очите ми ще видят.
Как страх ме е, че няма да са живи,
когато посрещтнат смъртта...
© Горяна Панайотова Всички права запазени